Двоен шпионин: Няма разлика между американците и комунистите
По негов план Централен комитет на БКП създал организация “София прес ”
На 9 юли 1957 година наедрял, мургав мъж с грациозен костюм влезнал в българското посолство в Източен Берлин и декларирал “Аз съм Цветан Пенев. Искам да се върна в България! ”
Чиновниците занемели. Пред тях бил шефът на комитета за битка с комунизма в Австрия и Западна Германия, който Държавна сигурност издирвала къде ли не. Изумени, дипломатите незабавно се обадили в София и след няколко часа мъжът пътувал със аероплан към България. На летището към него се доближили двама в тъмни костюми и безмълвно го повели нанякъде. Той не знаел накъде, само че се усмихвал като човек, завърнал се вкъщи си.
Съдбата белязала живота на Цветан Пенев с огъня на метежи и политически битки още с раждането му на 1 януари 1923 година Девет месеца по-късно родният му Лом горял в пламъците на Септемврийското въстание, военните арестували татко му Борис – адвокат-социалдемократ, и той едва оцелял, а дядо му – агроном, предан на науката, бил погубен. Изпратен от фамилията си да учи медицина във Виена през 1941 година измежду грохота на Втората международна война, 18-годишният Цветан не спазил заръките да стои надалеч от партийни битки. С българи с леви убеждения през 1945 година образува в Австрия незаконен Отечествен фронт комитет, печатал позиви против нацизма и събирал сведения за немските войски.
Разкрит и задържан от Гестапо, студентът излязъл като по знамение незасегнат от килията, само че бил посрещнат от другарите си с съмнения за изменничество. След завладяването на Виена от Червената войска, закопнял за родината и околните си, той се върнал в България с желание да се включи в градежа на новото общество на тъждество, само че заварил кървави изстъпления.
Семейство Пеневи – бащата Борис, майката Надежда, братът Федя и Цветан / подпрян на лакът/ година преди да замине във Виена
Комунистите пращали на гибел и в килии освен фашисти и нарушители, само че и всеки несъгласен с тяхната идеология. Потресен и отчаян, през 1946 година Цветан Пенев се върнал във Виена, само че загърбил медицината и се впуснал в политиката, воден от концепцията да работи за един нов и по-справедлив свят. Той възстановил с други емигранти БРСДП в заточение, взел участие в учредяването на Съюз на социалистите от Югоизточна и Източна Европа и станал негов представител в Социалистическия интернационал. Начетен и способен да убеждава и съперниците в тезите си, младият българин бързо се откроил в емигрантските кръгове. А от горната страна на всичко бил и майтапчия и душа на фирмите и бързо печелел другари.
Оценил опциите на социалдемократа за политическа активност, земеделският водач доктор Г. М. Димитров го привлякъл в учредения от него Български национален комитет /БНК/ за битка с отечественофронтовската власт в България и му упълномощил управлението на организацията в Западна Германия и Австрия. Пенев привличал хора в комитата и пишел публикации против комунизма в емигрантските вестници. Работел и за основания от Съединени американски щати и подпомаган от Централно разузнавателно управление на САЩ комитет “Свободна Европа ”.
Затова разнеслата се през лятото на 1957 година вест, че Цветан Пенев, се е върнал в България и се е сложил в услуга на комунистическата власт, ударила като гръм емигрантските кръгове. Мнозина решили, че сътрудници на Държавна сигурност са го отвлекли, други го оповестили за изменник. И на едните, и на другите Цветан отговорил в комунистическия официоз ”Работническо дело ” със публикация, в която обявил, че е надълбоко отчаян от раздорите измежду емигрантските водачи и борбите им не за идеи, а за парите, отпускани от Съединени американски щати за битка с комунизма.
И заявявал, че с цел да остане правилен на социалистическите си разбирания мястото му е в България, „в редовете на трудещите се, в подкрепяне на битката им за обществена истина, приятелство и безконечен мир!“.
Държавна сигурност не заключила върналия се бежанец в килия, а го настанила в хотел “Севастопол ” в центъра на София и му отпуснала великодушна прехрана. За да потвърди разкаянието и предаността си към социалистическата власт, Пенев дал подробна информация за активността на българите-емигранти в Западна Европа, качествата, слабостите и връзките им с непознати служби. Но това не било всичко. Запознат с особеностите на западното общество и проблемите в връзките му с източния лагер, той създал за Държавна сигурност стратегия за пропагандиране на социалистическите триумфи на България на Запад и ограничения за приобщаване на част от емиграцията към комунистическата власт.
Предложил страната да стартира издаване на ежеседмичен бюлетин за западните страни със публикации, които да демонстрират в позитивна светлина живота в България. В програмата присъединил и превеждане и разпространение на книги на български класици зад граница, разработване на пропагандни филми за българските просвета, стопанска система и туризъм, които да притеглят туристи и да убеждават, че България е развита държава, с благополучен народ. Важно място в създаването си Цветан Пенев отделил на основаването на комитет, който да работи за връщането на част от емигрантите у нас. Пред приятели той не криел, че вижда себе си измежду главните фигури, които ще работят в плануваните от него пропагандни структури. Шефовете на Държавна сигурност прибирали изписаните листове и му обещавали да го уредят с жилище и подобаваща работа.
Отначало Пенев се чувствал добре в родината, ходел на кино и мачове, обилно черпел другари и гостувал на околните си в Лом. Но усещал невидими очи залепени за него. Държавна сигурност очевидно не вярвала в искреността на емигранта и подозирала, че играе двойна игра в интерес на западните служби.
“Има непроверени данни, че Ц. Пенев е бил на работа при Френското разузнаване, откъдето е получавал по 2000 шилинга ”, докладвали сътрудници на Държавна сигурност. Постепенно финансовите приходи от Държавна сигурност намалели, а обещаната работа не идвала. Несвикнал на безучастие и липса на пари, бившият бежанец почнал да се изнервя и споделял, че се усеща измамен от обещалите му нов живот Министерство на вътрешните работи шефове. През май 1958 година все пак го назначили за шеф на автотранспорта в Централния кооперативен съюз. Но Пенев приел дребния пост и мижавата заплата като оскърбление. Това не отговаряло на самочувствието и задачите, които преследвал и го обричало на цялостен житейски и професионален неуспех. На 22 юни 1958 година той съобщил, че отива на лов на риба край Кюстендил, само че щом наближил границата с Югославия, хвърлил въдиците и поел още веднъж към Австрия.
Във Виена обаче мнозина го посрещнали с съмнение и го оповестили за сътрудник на българското разузнаване. Пред близки Пенев признал, че е бил вербуван от Държавна сигурност, само че се оправдал, че приел единствено, с цел да притъпи бдителността на комунистите и да се върне на Запад. Част от хората на Г. М. Димитров защитили беглеца с изказване, че е отишъл в България със задача да събере нужни за комитета им сведения. И му дали опция да проработи още веднъж в емигрантските организации – съперници на комунизма. Но той самичък усещал, че доверието към него не било същото. Официално Цветан Пенев почнал работа във Виена във компания за произвеждане на филми, само че съгласно сътрудниците на Държавна сигурност скрито работел за организация, наричана „Центъра“ и обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ.
Служители й се срещали с пристигнали на Запад българи, от които събирали сведения за живота, политиката и защитата на социалистическите страни. През юли 1959 година сътрудник на Държавна сигурност докладвал, че е бил вербуван от Цветан Пенев да му доставя информация за разположението на ракетни бази в България, военни мобилизации и качествата на рудите. Агентът и данните от него обаче били следени от Държавна сигурност. В архивите няма документи за директни контакти на Цветан Пенев с Държавна сигурност след второто му бягство на Запад. Но съществуват доказателства за траялите му връзки с авторитетни комунистически функционери в България.
Подготвената от него стратегия за дейна агитация на комунистическата власт в Западна Европа не останала в архива. През 1967 година Централен комитет на БКП създал организация “София прес ”, която тъкмо по рекомендациите, дадени преди години от Пенев, издавала за чужбина бюлетини и списания, книги на български класици и правела филми за хубостите и триумфите на страната. А отпред на “София прес ” бил назначен Спас Русинов – кадър на Централен комитет на Българска комунистическа партия и непосредствен на Тодор Живков, само че и остарял прочут и нашенец на Цветан Пенев.
През 1971 година Русинов даже наел против възнаграждение Пенев да направи контакт сред “София прес ” и западни кино къщи за снимане на документални и игрални филми в България. Но Държавна сигурност спряла кинопроекта. В края на 60-те години Пенев последователно почнал да се отдръпва от шпионската активност. Дали тъй като бил подозиран и от двете страни на Желязната завеса в изменничество или пък поради налегналите го заболявания, не е ясно.
Оженил се, само че не основал деца. “Политиката не ме интересува към този момент, не ми е донесла нищо положително! ”, казвал той. А и не криел, че е отчаян и от западната, и от социалистическата политически системи.
Още преди да избяга за повторно от България, Пенев споделил пред близки “Няма никаква разлика сред американците и комунистите. И едните, и другите гледат да употребяват колкото се може повече индивида и по-късно да го захвърлят. Но въпреки всичко има разлика – при американците може да се скараш и да им кажеш да си…….. и да намериш без тях работа. В България, в случай че кажеш това, ще останеш без работа и ще умреш от апетит ”. В края на 1972 година, тежко болен, Цветан Пенев изискал да чуе майка си в Лом. Властта в България разрешила на старата жена да каже “Сбогом ” на сина си по телефона. В началото на 1973 г. Цветан Пенев умрял във Виена. Близките му до последно живели с мисълта, че гибелта му не е инцидентна и че даже в чужбина, той е работел за България.
На 9 юли 1957 година наедрял, мургав мъж с грациозен костюм влезнал в българското посолство в Източен Берлин и декларирал “Аз съм Цветан Пенев. Искам да се върна в България! ”
Чиновниците занемели. Пред тях бил шефът на комитета за битка с комунизма в Австрия и Западна Германия, който Държавна сигурност издирвала къде ли не. Изумени, дипломатите незабавно се обадили в София и след няколко часа мъжът пътувал със аероплан към България. На летището към него се доближили двама в тъмни костюми и безмълвно го повели нанякъде. Той не знаел накъде, само че се усмихвал като човек, завърнал се вкъщи си.
Съдбата белязала живота на Цветан Пенев с огъня на метежи и политически битки още с раждането му на 1 януари 1923 година Девет месеца по-късно родният му Лом горял в пламъците на Септемврийското въстание, военните арестували татко му Борис – адвокат-социалдемократ, и той едва оцелял, а дядо му – агроном, предан на науката, бил погубен. Изпратен от фамилията си да учи медицина във Виена през 1941 година измежду грохота на Втората международна война, 18-годишният Цветан не спазил заръките да стои надалеч от партийни битки. С българи с леви убеждения през 1945 година образува в Австрия незаконен Отечествен фронт комитет, печатал позиви против нацизма и събирал сведения за немските войски.
Разкрит и задържан от Гестапо, студентът излязъл като по знамение незасегнат от килията, само че бил посрещнат от другарите си с съмнения за изменничество. След завладяването на Виена от Червената войска, закопнял за родината и околните си, той се върнал в България с желание да се включи в градежа на новото общество на тъждество, само че заварил кървави изстъпления.
Семейство Пеневи – бащата Борис, майката Надежда, братът Федя и Цветан / подпрян на лакът/ година преди да замине във Виена Комунистите пращали на гибел и в килии освен фашисти и нарушители, само че и всеки несъгласен с тяхната идеология. Потресен и отчаян, през 1946 година Цветан Пенев се върнал във Виена, само че загърбил медицината и се впуснал в политиката, воден от концепцията да работи за един нов и по-справедлив свят. Той възстановил с други емигранти БРСДП в заточение, взел участие в учредяването на Съюз на социалистите от Югоизточна и Източна Европа и станал негов представител в Социалистическия интернационал. Начетен и способен да убеждава и съперниците в тезите си, младият българин бързо се откроил в емигрантските кръгове. А от горната страна на всичко бил и майтапчия и душа на фирмите и бързо печелел другари.
Оценил опциите на социалдемократа за политическа активност, земеделският водач доктор Г. М. Димитров го привлякъл в учредения от него Български национален комитет /БНК/ за битка с отечественофронтовската власт в България и му упълномощил управлението на организацията в Западна Германия и Австрия. Пенев привличал хора в комитата и пишел публикации против комунизма в емигрантските вестници. Работел и за основания от Съединени американски щати и подпомаган от Централно разузнавателно управление на САЩ комитет “Свободна Европа ”.
Затова разнеслата се през лятото на 1957 година вест, че Цветан Пенев, се е върнал в България и се е сложил в услуга на комунистическата власт, ударила като гръм емигрантските кръгове. Мнозина решили, че сътрудници на Държавна сигурност са го отвлекли, други го оповестили за изменник. И на едните, и на другите Цветан отговорил в комунистическия официоз ”Работническо дело ” със публикация, в която обявил, че е надълбоко отчаян от раздорите измежду емигрантските водачи и борбите им не за идеи, а за парите, отпускани от Съединени американски щати за битка с комунизма.
И заявявал, че с цел да остане правилен на социалистическите си разбирания мястото му е в България, „в редовете на трудещите се, в подкрепяне на битката им за обществена истина, приятелство и безконечен мир!“.
Държавна сигурност не заключила върналия се бежанец в килия, а го настанила в хотел “Севастопол ” в центъра на София и му отпуснала великодушна прехрана. За да потвърди разкаянието и предаността си към социалистическата власт, Пенев дал подробна информация за активността на българите-емигранти в Западна Европа, качествата, слабостите и връзките им с непознати служби. Но това не било всичко. Запознат с особеностите на западното общество и проблемите в връзките му с източния лагер, той създал за Държавна сигурност стратегия за пропагандиране на социалистическите триумфи на България на Запад и ограничения за приобщаване на част от емиграцията към комунистическата власт.
Предложил страната да стартира издаване на ежеседмичен бюлетин за западните страни със публикации, които да демонстрират в позитивна светлина живота в България. В програмата присъединил и превеждане и разпространение на книги на български класици зад граница, разработване на пропагандни филми за българските просвета, стопанска система и туризъм, които да притеглят туристи и да убеждават, че България е развита държава, с благополучен народ. Важно място в създаването си Цветан Пенев отделил на основаването на комитет, който да работи за връщането на част от емигрантите у нас. Пред приятели той не криел, че вижда себе си измежду главните фигури, които ще работят в плануваните от него пропагандни структури. Шефовете на Държавна сигурност прибирали изписаните листове и му обещавали да го уредят с жилище и подобаваща работа.
Отначало Пенев се чувствал добре в родината, ходел на кино и мачове, обилно черпел другари и гостувал на околните си в Лом. Но усещал невидими очи залепени за него. Държавна сигурност очевидно не вярвала в искреността на емигранта и подозирала, че играе двойна игра в интерес на западните служби.
“Има непроверени данни, че Ц. Пенев е бил на работа при Френското разузнаване, откъдето е получавал по 2000 шилинга ”, докладвали сътрудници на Държавна сигурност. Постепенно финансовите приходи от Държавна сигурност намалели, а обещаната работа не идвала. Несвикнал на безучастие и липса на пари, бившият бежанец почнал да се изнервя и споделял, че се усеща измамен от обещалите му нов живот Министерство на вътрешните работи шефове. През май 1958 година все пак го назначили за шеф на автотранспорта в Централния кооперативен съюз. Но Пенев приел дребния пост и мижавата заплата като оскърбление. Това не отговаряло на самочувствието и задачите, които преследвал и го обричало на цялостен житейски и професионален неуспех. На 22 юни 1958 година той съобщил, че отива на лов на риба край Кюстендил, само че щом наближил границата с Югославия, хвърлил въдиците и поел още веднъж към Австрия.
Във Виена обаче мнозина го посрещнали с съмнение и го оповестили за сътрудник на българското разузнаване. Пред близки Пенев признал, че е бил вербуван от Държавна сигурност, само че се оправдал, че приел единствено, с цел да притъпи бдителността на комунистите и да се върне на Запад. Част от хората на Г. М. Димитров защитили беглеца с изказване, че е отишъл в България със задача да събере нужни за комитета им сведения. И му дали опция да проработи още веднъж в емигрантските организации – съперници на комунизма. Но той самичък усещал, че доверието към него не било същото. Официално Цветан Пенев почнал работа във Виена във компания за произвеждане на филми, само че съгласно сътрудниците на Държавна сигурност скрито работел за организация, наричана „Центъра“ и обвързвана с Централно разузнавателно управление на САЩ.
Служители й се срещали с пристигнали на Запад българи, от които събирали сведения за живота, политиката и защитата на социалистическите страни. През юли 1959 година сътрудник на Държавна сигурност докладвал, че е бил вербуван от Цветан Пенев да му доставя информация за разположението на ракетни бази в България, военни мобилизации и качествата на рудите. Агентът и данните от него обаче били следени от Държавна сигурност. В архивите няма документи за директни контакти на Цветан Пенев с Държавна сигурност след второто му бягство на Запад. Но съществуват доказателства за траялите му връзки с авторитетни комунистически функционери в България.
Подготвената от него стратегия за дейна агитация на комунистическата власт в Западна Европа не останала в архива. През 1967 година Централен комитет на БКП създал организация “София прес ”, която тъкмо по рекомендациите, дадени преди години от Пенев, издавала за чужбина бюлетини и списания, книги на български класици и правела филми за хубостите и триумфите на страната. А отпред на “София прес ” бил назначен Спас Русинов – кадър на Централен комитет на Българска комунистическа партия и непосредствен на Тодор Живков, само че и остарял прочут и нашенец на Цветан Пенев.
През 1971 година Русинов даже наел против възнаграждение Пенев да направи контакт сред “София прес ” и западни кино къщи за снимане на документални и игрални филми в България. Но Държавна сигурност спряла кинопроекта. В края на 60-те години Пенев последователно почнал да се отдръпва от шпионската активност. Дали тъй като бил подозиран и от двете страни на Желязната завеса в изменничество или пък поради налегналите го заболявания, не е ясно.
Оженил се, само че не основал деца. “Политиката не ме интересува към този момент, не ми е донесла нищо положително! ”, казвал той. А и не криел, че е отчаян и от западната, и от социалистическата политически системи.
Още преди да избяга за повторно от България, Пенев споделил пред близки “Няма никаква разлика сред американците и комунистите. И едните, и другите гледат да употребяват колкото се може повече индивида и по-късно да го захвърлят. Но въпреки всичко има разлика – при американците може да се скараш и да им кажеш да си…….. и да намериш без тях работа. В България, в случай че кажеш това, ще останеш без работа и ще умреш от апетит ”. В края на 1972 година, тежко болен, Цветан Пенев изискал да чуе майка си в Лом. Властта в България разрешила на старата жена да каже “Сбогом ” на сина си по телефона. В началото на 1973 г. Цветан Пенев умрял във Виена. Близките му до последно живели с мисълта, че гибелта му не е инцидентна и че даже в чужбина, той е работел за България.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ